|
По Белият Дунав,
във черният гнет,
що съществува
и в нашият век,
не плава "Радецки",
а клет,
пуснал е котва
и чака поет,
човек романтичен,
и свят непознат,
както тогава,
даже с акт на пират,
но с Божия воля
го освети,
но чака "Радецки"
потъва в ръжди.
Подобно "Радецки"
потъва в ръжди
цяла родина
със нея и ти,
а Белият дунав
е сив от сълзи
с "Радецки" потъваш
избягал дори.
|