За Радецки днес
(стихове)

 

"Радецки" - Емил Русев Иванов

Радецки е темата тука зачената
Радецки е слава и срам,
преминал със тътен и грохот през времето
закотвен отдавна ей там.
Напомнящ със горда осанка за време
на страсти и люти борби,
достигнал до днешното наше безвремие
забравен на Дунав стои.
А помня недавното минало наше,
когато,невръстни деца
събирахме билки, хартия, желязо,
с трептящи от гордост сърца.
така възродихме светинята стара
и дадохме втори живот
на кораба, които надежда докара,
на славния, стар параход.
Да горди стояхме с ръцепред челата
изпълнили нашият дълг
грижовна към нас бе тогава страната
човека - Човек а не вълк.
Уви завъртяха се бързо нещата
и вече по друг е светът
не Ботев и Левски - парата
почита и тачи умът.
И все по рядко по стъпки на чети,
герои и славни борци,
се срещат момци и девойки напети
със вдигнати гордо очи.
Радецки е гордост, Радецки е слава,
Радецки е нашият срам
защото забравен отдавна остава
и няма в душите ни плам.