| Ти спомен къташ за любов юнашка
към своята поробена страна,
за градинари с воля сиромашка,
над теб развели бойни знамена.
На твоя мостик Ботев - капитан,
с пръст посочил Козлодуйски бряг
и в миг свещен, о миг така желан,
земя целунал с обич и байрак.
От устрема към подвиг несънуван,
роди се, да живееш втори път.
Днес Дунава уви, не се вълнува,
сърцата ти моторни не бумтят.
Стоиш сега покорно във лимана
и пазиш спомена за този светъл път.
От тебе Ботев тръгнал към Балкана
за да живее в българската гръд. |